ЩУРЧОВА ПЕСЕН В  ДУШАТА МИ

СЪДБАТА ме повикала на този свят в един усмихнат августовски ден преди 67 години. С топлата си целувка ДОБРОТО СЛЪНЦЕ ме  орисало – да ми е топло на душата и през най-студените зими, да дарявам от топлината си на всички, с които Съдбата ще ме срещне. Когато тихо се спуснала първата ми звездна нощ, нетърпелива, КРАСИВАТА ЛУНА ме погалила нежно и ме орисала – да нося нежност и красота в сърцето си и до края на дните ми да ги подарявам на всички, с които е отредено да живея.

Мама била само на 18. Прегръщала ме щастлива, невярваща, че живата кукла в скута й е нейната рожба, за цял живот. Дълго не ме отделяла  от  гърдите си. Когато най-сетне го сторила и поела дълбоко дъх, за да запее своята приспивна песен, тя чула  ЩУРЧЕТАТА. Те вече пеели за мен  тяхната приспивна песен. Люлката  ми, като че ли сама се залюляла. Мама неволно притворила очи, упоена  от добротата и любовта, с които малките певци дарявали първата й рожба. ЩУРЧЕТАТА, пеейки, ме орисали – песента им да звучи в душата ми и да ми помага в най-трудните мигове. Когато след тъжните есени, мразовитите зими и влюбените пролети, идват щедрите лета – да се узрели мечтите ми, да е хубаво на душата ми.

Всяка година в моята прекрасна августовска нощ аз  чувам вълшебната  им  песен и тя  събужда у мен  чувството, че съм нужна, обичана. Напомня ми, че имам още  слънчева топлина и лунна нежност за даряване, че пътят ми продължава. Защо ли? Може би СЪДБАТА ме е повикала на  този свят, за да бъда посредник между Слънцето, Луната, песните на Щурчетата и всички добри хора, които съм срещнала и ще срещам по  моя житейски друм. Може би, щом вече 67 години го правя и съм  щастлива.

---

СЪРЦЕТО МИ Е ТУК …

Една безгрижна гълъбица бяла,

от роден дом, далече отлетяла.

С мечтите свои тичала. Успяла

свое гнездо да свие. Заживяла,

приятели намерила добри…

Но често навестявал я в съня

свидният ромон на една река.

Камбанен звън я будел сутринта.

Тогава тя разперила криле,

повело я доброто й сърце…

Със обич полетяла към дома,

надеждата в сърцата да посее,

камбаната от храма да запее.

И мен Съдбата ме е отвела далече от родното място.Живея в Добруджа, гр. Силистра, от ранно детство,но винаги, когато срещна хора от моя край, се вълнувам и изпитвам чувството,че съм срещнала близки,роднини.Ваканциите прекарвах при дядо и баба и това беше най-хубавото време. И сега чуя ли песен на гугутка, камбанен звън или духова музика, мислено се връщам у дома. Живея до река Дунав, но никога не мога да забравя нашата рекичка /баричката/, пътечките край нея, малките мостчета, красивите върби…

Това лято решихме да почиваме в Троянския балкан и се отбихме при майка да се видим. Нетърпелива, тя ми показа писмо – покана „Да спасим църквата в село Горна Митрополия”. Прочетох го на един дъх и когато стигнах края му „Сърцето ми е тук и искам да помогна”, сълзите пълнеха очите ми, а моето сърце вече беше решило: ”Ще помогна и аз!” Благодарих на Бог, че има деца, отлетели от бащиното гнездо, които се връщат с обич, за да сторят нещо добро като д-р Анелия Хохвартер/Андреева/. Решихме със съпруга ми да присъстваме на откриването на очния кабинет, в здравната служба на моето село, оборудван изцяло от младата лекарка. Впечатлена бях и от факта, че до нея в това благородно дело е колежката й д-р Светла Илиева, която е също от Горна Митрополия, и която сега се грижи за здравето на нашите родители и близки.

На 21 юли 2008 год. се разделих за малко с Балкана , за да се върна у дома, и да присъствам лично на вълнуващото тържествено откриване на очния кабинет. Исках да се запозная с д-р Хохвартер и да направя своето дарение. Пред здравната служба се събираха развълнуваните ни съселяни, а едно момиче, лъчезарно и мило, една „гълъбица бяла”, с усмивка посрещаше възхитените им погледи. Присъединих се. У мене се събуди надеждата, че щом децата ни милеят за бащиния край, щом го носят в сърцата си и се връщат, за да сторят добро за него, няма да угасне огнището.”А родните гнезда от радост занемели, ще срещат с обич птици долетели” като в този топъл юлски ден. Вярвам, че и други, които милеят за родното място, ще ни събират, за да помагаме, всеки с каквото може, на нашата Горна Митрополия, за да бъде тя чиста, подредена и красива , да я има и за наследниците ни, които ще водим в нашата православна църква, да живеят, растат и успяват с Божията помощ като добри хора. Да милеят за родното място и носят България в сърцата си, където и да ги отведе Съдбата, като „бялата гълъбица” с голямо обичащо сърце, д-р Анелия Хохвартер /Андреева/, живееща и работеща във Виена.

Поклон за благородното ви дело, скъпи д-р Хохвартер/Андреева/ и д-р Илиева!

С най-добри чувства!

11.08.2008 год. гр.Силистра	Лилия Георгиева Велчева /Цветанова родена в с. Горна Митрополия, Плевенска област

 

---

ЗАВРЪЩАНЕ

Балканската звезда ли ме омая?

Зеленото ти царство ли? – Не зная.

Но пак дойдох при тебе, планина,

тук в храма на небесния баща.

Притихнала на звездната поляна

да чуя приказния шепот на Балкана.

 

Преди повече от двайсет години с порива на младостта, повела група деца-спортисти/ отличници / от у-ще „Ю. Гагарин”, Силистра се докоснах за първи път до красотата, духовността и величието на |Троянския балкан. Децата – неудържими и пъргави като козлета, се катериха и спускаха по стръмните пътеки. Удивляваха се на вековната гора, плискаха се с живата вода на бистрите рекички и се радваха на слънчевте поляни, застлани с пъстрия килим от красивите цветя и дъхавите билки.

Незабравимо пътуване, мигове неповторими!

Сопот – в родната къща на Вазов; Първо изкачване с лифт и нощ – там горе в планината, тъй близо до звездите. / х. „Дерменкая” /; Добрият батко от заслон „Орлово гнездо” и чашата чай с вълшебен аромат, а топлата усмивка на грижовния стопанин взехме с нас по пътя към царството на еделвайса. Колко сила е събрало в себе си това мъничко цвете! Първо да среща Слънцето, първо да го поздравява стъпило на високата скала.

Имах чувството, че летя повела младото си ято по билото на нашия Балкан, за да му покажа колко красива е земята, която са ни завещали прадедите.

Едно, колкото трудно, толкова красиво и вълнуващо пътуване към х. „Козя стена”, в която ни очакваше сърдечен домакин. Отново среща с красивото планинско утро и тръгваме, по-скоро се плъзваме към х. „Хайдушка песен”. Когато ятото ни се събира на поляната пред хижата нетърпеливо се гмурва в бистрите прегръдки на реките Рогачева и Комачарска. Тук те се срещат, прегръщат се и продължават към „Бели Осъм”. Отвеждат ни към чудотворния минерален извор в с. Чифлик. Гребваме сили от него и се отправяме към Васильовска планина. А там в хижата ни посрещат незабравимите Варка и Йонко. Още веднъж се убеждаваме, че планинарите са сърдечни, истински българи. Откриваме с радост колко са заякнали крилете ни и колко богати с възхита душите ни. Когато слизаме в х. „Коман” и се приготвяме да се сбогуваме с Балкана, нашият нов приятел Йонко идва да ни изпрати до Троян.

Тръгваме към родната Добруджа и нашия „бял Дунав” понесли незабравими впечатления и приятелства.

През август тази година отново посетих познатите места. Групата ми – само с един член, моят съпруг. Вече с поуморени криле, но с подкрепата на добрата съдба срещтахме нов приятел – планинският водач Цветомир Таслаков от гр. Троян, с когото се запознахме в информационния център на с. Чифлик. Това момче помогна и тази ми среща с любимите места да ме плени отново и ни донесе много удовлетворение. Преживяванията се повториха този път красиви и вълнуващи, благодарение на сладкодумния, добронамерен и прекрасен млад планинар – нашият водач – Цецо.

Благодарни сме, че ни показа и колко вкусни са пържолите и шишовете изпечени на жар от самия него пред х. „Хайдушка песен”. Имахме възможност да опитаме и истинско козе сирене, да се опием от червеното вино-елексир, което беше донесъл специално за нас. За вълшебството - „Троянска сливова”...нека разкажа друг път...

Докато Цецо ни омайваше с приказката-легенда за името на цветето еделвайс не сме усетили, че слънцето тихо е полегнало върху Рогачевите скали, може би, за да изпрати пожелание за лека нощ на елените и козичките, които обитават тези места.

Време беше и ние да се разделим с приятното кътче до заспиващото огнице и нашият гид да ни откара в курортния комплекс „Дива”, мястото което сме си харесали и в което отсядаме всеки път когато дойдем в Чифлика. Не е случайно.

Тук всеки гост е посрещнат с букет от внимание, сърдечност, уют, добра хигиена, качествена храна и слънчева топлота, която навярно се излъчва от ръкойката златни класове в този букет донесени от Добруджа родния край на стопанката на комплекса Кристина Донковска.

Тръгваме си от теб Балкан с обещание отново да се видим и вярата, че щом има млади хора като Кристина и Цецо, съхранили добродетелите на праотците ни, ще я има България. Тя ще продължава по пътя към своето утре достойно крачейки редом с европейските си партньори. А наследниците ни ще живеят в една още по – красива и добра „Швейцария на Балканите”.

Вярваме и го желаем от сърце.

10. 08. 2010 г. с. Чифлик

Лилия Велчева, гр. Силистра

 

ЗА МЕН ...