Приказките в тази книжка са за ТЕБ, малки приятелю – в рокля или панталони. Теб авторката съветва, когато Слънчо грее и се смее „ да играеш с приятели, а смехът ти да оглася квартала”. „Ала дъждец щом завали, ти у дома се прибери”, малки читателю и слушателю. Не бързай да пускаш телевизора или компютъра. Опитай нещо по-старо. Прочети или поискай да ти прочетат „Приказки за теб”. Между шарените корици ти ще намериш истини от стари времена, герои, с които са заспивали мама, татко, баба и дядо, че даже и техните баба и дядо. Лилия Велчева владее магията на ритмизираното слово. В тази книжка ще срещнете познати герои. Всички те говорят, пеят и се смеят – в рими. Когато прочетете патилата им, мили деца, и вие неусетно ще запеете, омагьосани от бялата магия на словото. „ПРИКАЗКИ ЗА ТЕБ” за кой ли път доказва, че фолклорът е неувяхващ извор на мотиви и образи, само дето трябва да почукаш на вратата му с любов.

гл. асистент Галина ЛЕЧЕВА

Русенски университет „А. Кънчев”

Филиал Силистра

---

ЕСЕННА ЦВЕТНИЦА

Познавам Лилия Велчева предимно като детска поетеса. Още с първата си книга „Весело щурче” /одобрена от МОН за учебно помагало/ тя представи себе си. Наскоро ми предложи и стихотворения за възрастни, които ме впечатлиха със своята изстраданост и непосредственост. Тя не робува на някакви литературни образци, макар че в стихотворенията й личи добра поетична култура. Не се затваря в тесни тематични рамки и успява да изгради стиховете си лаконично и просто с онази обемност на думите, която носи белега на таланта:

„В отвъдното отиваме сами.
Прости ни, Боже! И ни приеми.”
/ Съдбовно пътешествие /

Нейният свят е затворен и същевременно даващ възможности за психологизъм, за вникване в АЗ-а. Другото име на тази поезия е покаяние. Лилия Велчева е поет на угризенията, на чувството за вина, а според Бахтин това е най-важното чувство на изградената личност. Колкото повече тя оголва своята греховност, толкова по-свята застава пред нас.

„Прости ми, мамо. Тръгвам към превала,

но с много обич тук съм долетяла.”

/ У дома /

Ръцете й са протегнати за милост и за ласка. Затова тази поезия е и молитвена:

„ И все пак – ето моята ръка.

Вземи я – истинска е тя.”

/ И все пак /

Мисля, че тези стихове идват точно навреме, за да ни накарат поне за миг да се замислим за доброто и красивото в човешкия живот и най-вече за другите около себе си. А това е трогателно и достойно за възхищение.

Ивайло ТЕРЗИЙСКИ – поет

---

АКО МОЖЕХ…

С КАПКА НЕЖНОСТ В СЪРЦЕТО ЗА РАЗЦЪФТЕЛИТЕ СРЕД ЗИМА

Една книга е ценна, когато достигнал края й, читателят започва да се самообвинява, че е развалил по някакъв начин магията на преоткриването на разпилените като мъниста думи върху белите листове. Заслугата и „вината” на Лилия Велчева в този случай е двойна – затова, че е успяла да спечели доверието ни, без да натрапва своето литературно присъствие, а доколкото животът на всеки от нас е частица от микросвета, песните й да добият и обществено значение.Стихосбирката „Ако можех…” излиза в навечерието на нейната шейсетгодишнина, която овенчава по един своеобразен начин красотата на тази достолепна възраст, премесена с мъдрост и опита на преживяното.

Въздишката-заглавие „Ако можех…” не е някаква носталгия по пропуснатите мигове на щастие. Мисля, че Лилия Велчева е един от щастливите поети, защото в зрелия път на годините тя наистина е изстрадала своите песни в сблъсъка на истина и реалност между субективното й право да остане вярна на себе си и неумолимите закони на действителността.

„Ако можех…” е сподавеният шепот на премълчаните до днес от нея думи и желания, превъплътени така изкусно между редовете на тази скромна по обем книга. Стихът й е ту лек и пъргав, ту пълновластен и непредсказуем като подземна река. Есента е нейната тайна врата, зад която тя често отпуска уморената си душа. И макар, че от есенните й стихове като от непресъхващ извор лъха меланхолия и тъга, те ни покоряват със своята непринуденост. Безброй въпросителни лежат на дъното на сърцето й – „порутен кораб”. Може би тъкмо тези въпроси и тяхната необяснимост носят енигмата на дългото й плодоносно пътуване към нас. И към себе си.

Остава да пожелаем на Лилия Велчева, пуснала вече корени в добруджанския чернозем, да продължава да твори, въвеждайки ни в един естетически свят на образи и вълнения, които ние / в това е магията именно/ възприемаме като дадености на живота.

Ивайло ТЕРЗИЙСКИ

---

НЕОЧАКВАНЕ

Срещнах се с поезията на Лилия Велчева съвсем неочаквано преди години. Тя вече бе утвърдила името си на детска поетеса с няколко стойностни книги, една от които бе одобрена от МОН като учебно помагало. Благодарение на нейния ентусиазъм, воля и ръководни качества/ в ролята на председател/, местното литературно сдружение „Реката и приятели” не само оцеля, но и бе регистрирано отново, превръщайки се в притегателен център на пишещите с грижливо устроена материална база. …

Но силата и очарованието на тази жена се крие и другаде. Веднъж потънеш ли в дълбоките й топли сини очи, сякаш оставаш подвластен на магията, която излъчват, подвластен на аристократичното, което думите й, жестовете й, мълчанието й издишват. Повод сега да засея мислите си из нейните безсъници е настоящата й книга за възрастни с прелестно-тъжното заглавие „Неочакване”. Да споделя какво мисля за нейната поетична вселена се оказа безкраен празник, чест и рядко удоволствие, породени от красивите приумици на една мъдра, знаеща и разнолика душа, каквато носи в себе си Лилия Велчева… Общото в творбите й е, че лирическата й сетивност, кога изправена пред труден избор, кога кръжаща из обителта на красивите сънища, винаги остава вярна на себе си, вярна на чувствата, които изпитва, вярна на хората, които обича. Светлото начало пронизва като един тънък, почти ефирен слънчев лъч творчеството й, макар и винаги една спотаена болка да клокочи в подножието на поетичния й връх.

Можем да се огледаме в нейната жизнено – творческа сълза, за да се пречистим и продължим нататък…към по-добри светли светове, от които идва самата Тя:

Една сълзица нежност в душата ми искри.

Сега и утре с нея нов стих ще се роди.

/ Есен, есен моя /

Едно от многото достойнства на нейните стихове е, че в тях тя не се стреми да угажда на някакви особено естетически вкусове, не прави словесни еквилибристики и гимнастики. Произведенията й печелят с това, че са земни и уютни като топло огнище. Не може човек да не спре да стопли премръзналото си сърце край пламъчетата на влюбеното й слънце:

Влюбено слънце,

бяла вълна.

Синя усмивка,

чайка сама.

Първа целувка,

първа мечта.

Лунна пътека

във две очи…

/Влюбено слънце/

 

Книгата е разделена условно в няколко цикъла: Въздишки по пътя, Обич моя, Съдба, Размисъл….Казвам условно, защото всички стихове в нея продължават да звучат монолитно, обединени от жаждата за повече близост и повече искреност в епохата на технологиите и тотална отчужденост.

Кой знае защо „Неочакване” ми напомня на един откъснал се от ятото жерав, който кръстосва небета, рее се над неведоми бездни, за да пренесе на крилете си нашата горестна болка. Именно затова тази книга и творчеството са ми особено скъпи. Именно затова не мога да не ги поставя високо в сърцето си. А което, със сигурност зная, е че ще го сторите и вие, когато разчетете посланията на Лили с душата си, защото…същественото е невидимо за очите.

На добър час, земляче! Бъди ни светлина!

Ивайло ТЕРЗИЙСКИ

Лондон

---

СВЕТУЛЧИЦА

„Светулчица „ е седмата книга на Лилия Велчева, събрала  детски песни, рожби на  голямото, най-истинско и свято нейно чувство – Любовта към децата.
Песните са приятни, лесни за разучаване, заредени с настроение. Музиката е семпла и достъпна, съобразена  с възможностите и гласовия обем на децата. Към книгата  е прикрепен   диск с изпълнение на  песните  от Детска вокална група ДО РЕ МИ с ръководител Бонка Скорчелиева.

Любомир ПАВЛОВ
диригент

 

Всички възрастни хора са били най-напред деца, но малцина си го спомнят.
Лилия Велчева не  забравя детското  в себе си. Онова, което ме вълнува в нейните песни, е верността към детската душевност, която свети като пламъче!

Тома ДАНЧЕВ
композитор, вокален педагог

                         

ДУШАТА ОСТАВА ВИНАГИ МЛАДА

Когато стигнеш  върха  на своите достойно изживени шейсет и пет години и откриеш, че  още  не можеш  да  откъснеш душата си от света на най-малките, когато всекидневно в свободните мигове редиш за тях най-нежни думи, хубави стихове и песни, тогава можеш да бъдеш сигурен, че времето не е подвластно на  душевността ти и душата ти ще  остане вечно млада.
Такава очевидно е съдбата и на Лилия Георгиева Велчева – дългогодишна  учителка и талантлива поетеса от Силистра. Тя е майстор  не само на словото, но и на деликатното докосване до светоусещането на бъдещите ученици. И непрекъснато ни помага с творчеството си по-добре  да ги разберем и да бъдем  по-добри към тях.

                                                                  Борислав ВАСИЛЕВ
журналист, София