МИЛО ДЕТЕ !

Когато Слънчо грее и се смее,

не се бави, недей мисли - играй!

С приятели бъди.

Ала дъждец щом завали

и топката ти в ъгъла заспи,

ти у дома се прибери.

Не се мръщи, не се сърди.

Приказчица прочети.

КОЙТО МЪРЗЕЛУВА –
ГЛАДЕН ПОМИНУВА

Тръгнала  в  полята
дружина сърцата:
- Да режем, Косе, лозята.
- Къща  строя за децата.
- Ще  копаем, Косе, лозята.
- Зает съм, мътя яйцата.
- Връзваме, Косе, лозята.
- Малки  са  ми децата.
Узряло  грозде  в  лозята.
Тръгнал Косът с децата.
Зрънце не набрали –
лозарите го  обрали.

ПАКОСТЛИВИТЕ  МИШЛЕТА

На  село  в  къщата  на  баба Стана
живеели  си  Мишко и  Мишана.
Дечицата им – пет  мишлета  сиви,
растели  здрави, весели, игриви,
но честичко  били  те  пакостливи.
Заключила  добрата  баба Стана,
във  раклата  си горе  на тавана,
шарени  черги, топли ръкавици,
възглавници, престилки и  терлици.,
сукмани, ризи с везани шевици.
Петте  мишлета раклата  открили,
задружно  в  нея дупчица  пробили.
А после…, после  ти се  досети –
какво се случило – ни  разкажи.

ЛАКОМОТО МЕЧЕ

Там, сред старата гора,
в топлата  си пещера,
Меца гушка две мечета,
две  мечета, две  кутрета.
Пух и Пухчо ги нарича –
много, много  ги  обича.
На зелена  поляна
води рожбите Мецана.
Мравки едри  да ловят,
сладко да се наядат.
А във вира най-дълбок –
там на бистрия  поток,
мама учи  ги да  плуват
и добре  да риболуват.
Нощем  тихо  край брега
раци търсят  тез деца.
Разцъфтяла  е липата –
вред  ухае  из гората.
Кой ли  в  клоните жужи?
Тук са  дивите  пчели.
Във  голямата  хралупа
всяка  медни  пити трупа.
А медецът – то  си знае –
също  хубаво ухае.
Пухчо бързичко  реши
с пита  мед да се гости.
Тръгна  той  да се катери
сам медеца да намери.
„Пухчо, спри  се  и слезни!
При  пчелите не ходи!”
Ала  лакомото  мече
до  хралупата  е вече.
Бръкна  бързо  във  меда,
но  веднага изпищя.
Възмутените пчели
го посрещнаха  с  игли.
И забиха  сто  жила
в непослушната  глава,
по  муцунката, ушите
и на  лапите  - горките.
„Оле, мамо, помогни!”
Мечо  гърчи се,  пищи.
И скимти, и се  премята –
ето – тупна на  земята.
Разярените  пчели
пак изпращат  му  стрели.
Със нажиленото мече
Меца  бързо се завтече
и в  дълбоките  води
от  пчелите  го  спаси.
Отлетя назад  рояка,
ала Меца със  децата
доста  време постоя
във  студената  вода.
Пухчо малко се свести,
не  престана да  скимти.

С непослушните  деца
тръгна  Меца към  дома.

МАЙЧИЦА

Живяла  в  старата гора
едничка майчица добра
с дечицата си - две  козлета,
двечки козлета – две  братлета.
На паша  ходела  козата,
ками оставали децата,
но бързо почвали  игра.
В игра прекарвали  деня.
Привечер леко на вратата
с рогца потропвала  козата
и с  нежно  обично  гласче
прошепвала: „Млекце, млекце!”
Познава не  едно дете
на  мама милото  гласче.
Със  вик се втурвали  децата,
боричкайки се към вратата.
- О, майчице, добре дошла!
Какво ни носиш в таз  торба?
„Дечица, нося ви  млекце
и вкусно  дъхаво  сенце.”
Така живеела козата.
Ала пораснали децата.
Отишли  в  младата гора.
Там всяко  има  дом сега –
свой дом със  мънички козлета,
козлета – весели  братлета.
При  баба в старата гора
на  гости  идват със кола.
Тя радва  им се от сърце.
Целува всякое дете.
Гощава ги със млечице
и вкусно дъхаво сенце.

ВРАНА И ЛИСАНА

Врана, както  си летяла,
бучка сиренце съзряла.
Кацнала  тя на  дръвце
Сладко да го  изяде.
Кума Лиса я видяла.
Под дървото тихо  спряла,
после  вдигнала  глава –
занареждала  така:
„Здравей, Вранке, хубавице,
ненагледна  ми  сестрице!
Най-красивите  пера
имат твоите  крила!”
Вранка слушала, мълчала.
Сиренцето  си държала.
Но  Лисана  продължила,
с нови  ласки  я дарила:
„А вълшебният ти  глас
слушам  винаги  в захлас.
Мила  Вранке,  я запей,
мъката  ми поразсей.”
Враната не  издържала.
Без да  мисли, тя  запяла.
Сиренцето изтървала.
Кума Лиса  го…