ЗДРАВЕЙ ПРИЯТЕЛЮ!

На гости сме дошли

Ний стихчета сме - ти ни прочети.

Харесаш ли ни - дълго с нас бъди.

Завинаги приятел остани.

ВЕЧЕ СЪМ ГОЛЯМА

Вече  съм голяма –
мамина отмяна.
Сготвих сам самичка
гъбена  чорбичка.

Сипах я в панички
и  нахраних  всички.
Само Котарана
гладничка  остана.

Хитра  е  хитрана –
нашата  Писана.
Горе на  тавана
мишчица  си  хвана.

МАЛКАТА КАЛИНА

Рано, рано отзарана
бодра, радостна, засмяна
тръгна  малката  Калина
днес за  детската  градина.

Татко бузките целуна,
а добрата  баба Куна
росна  китка й набра –
здравец, момина  сълза.

Тук усмихват й се  всички,
милват я  с  добри  ръчички:
- Ха, добре  дошла, Калина,
в хубавата  ни  градина!

Във безгрижните игри
със приятели добри
днес щастлива е  Калина
в детската  градина.

СЪМНЕНИЕ

Ех, ще  става  ученичка
мойта мъничка сестричка.
Тича  весела,  засмяна.
Често, често пита мама”
„Нали вече съм  голяма?
Имам  чанта  и букварче –
то е моето  другарче.”
Денят  прекарва във  игри,
Със  куклите  си  още  спи.
Вярно, тази есен Вичка
трябва да  е ученичка.
Мен  обаче ме съмнява,
че тя  раничко ще става.
Мисля,  че ще  закъснява.
И със  котето  дори
трудно  ще се раздели.
Как  тогава нашта Вичка
ще  е първа  ученичка?
                            

АЗ ОБАЧЕ

Имам мъничка  сестричка
най - послушна  и добричка.
Цял ден с куклите  играе.
Що компютър е? –  Не знае.

Аз обаче съм  голям.
Със  компютъра си знам
 да играя сто игри
 и започвам  от зори.

Да, но  баба се тревожи…
Свой ред  иска  да наложи.
Сутрин казва ми:  „Учи!
За игрите не  мисли!”

Мила  баба! Тя не   знае,
че на мен ми  се  играе.
Със  компютърни  игри
бързо времето  лети.

Мъничко ще  поиграя!...                 

А веднага след  това
всичко,  всичко ще науча
сто шестици ще  получа.

Ти недей се  тревожи,
пак  усмихната бъди!
Бабо  мила, та нали
детството е  за  игри?!

СТРАШНО  ВАЖЕН ДЕН

Днес  е страшно важен ден –
на детето е рожден.
Направила  е торта мама
красива, пухкава, голяма.
Пристигат  гостите  и ето
с радост  среща  ги детето.
Идват баба, дядо, бати
с куп  подаръци чудати.
За Лилянка, дядо  купи
пъстра  книжка  със поуки.
Баба своя дар подава
и с  целувка пожелава:
„В това  дневниче  пиши,
мечтите  свои сподели!”
Бате Макси  приближава,
чудна  карта  й подава:
„Голяма вече  си ни ти,
пътувай по  поля, гори.
После всичко разкажи,
разказчета напиши.”
Всеки има  своя  ден,
ден на който е роден.
Здрава, умничка расти
и отличничка  бъди!

Това стихче  сътвори
с много обич  и дари
на внучката си мила
баба обичлива…

НОВИЧКИ БОИЧКИ

Имам новички боички –
с тях ще нарисувам всички.
Първо – дядо със лулата,
второ – татко със колата,
трето – баба и Писана
как плетат си на дивана.
Ето тука ние с мама
пак прегръщаме се двама.
Таз рисунка със боички
аз ще подаря на всички:
дядо, баба, мама, татко
от детенцето им сладко

.

ВИЧКА - УЧЕНИЧКА

Мъничката Вичка
стана  ученичка.
Тръгна  днес засмяна
с чантата  голяма.

Баба  й се  хвали
на  когото свари:
- Наш`та малка Вичка
стана ученичка.

Ето и  петлето
поздрави  детето:
„Кукуригу, Виче,
Виче-учениче!”

Крачи  тя  напето,
вирнала нослето.
Мъничката Вичка,
Вичка - ученичка.

ПОРАСНАХ АЗ

Пораснах аз и вече съм голяма,
а „бибата ми” в шкафчето остана.
Ох,  милата, дали за мен тъжи
и спомня  ли си „бебешките дни”?
Но аз  пораснах – вече съм голяма.
Ще бъда  първа мамина отмяна.
Събудя ли се  сутрин, бързо  ставам –
обличам се, леглото си  оправям.
Прахосмукачка пускам,  но тогава
Писанка малко неспокойна става.
Във  кошчето с кълбетата се свива,
със  мамината  плетка се завива.
Пораснах. Вижте колко съм  голяма!

Помагам в домакинството на мама.

ЧИСТНИЦА

Мама Жабурана

сам сама остана.

Отплуваха децата

надолу по реката.

А нашта Жабурана,

щом сама остана,

да чисти се захвана.

Изтупа си юргана.